PetNet - свързва всички, които обичат домашните любимци



Турска ангорска котка


Ангорските котки са очарователни и изящни домашни любимци. Те имат много привлекателна външност: издължено, гъвкаво тяло и пухкава опашка. Ангората не е от „разговорливите” котки, тя е предана, ласкава, много добре се адаптира към различни условия.
История на породата
Турската ангора е една от най-старите породи котки, създадена по естествен път на територията на съвременна Турция и Иран. Името на породата произхожда от старинното име на столицата на Турция Ангора (а още по-рано Анкира) - днешната Анкара. Според някои фелинолози мутацията, създала гена на дългата козина, се е извършила най-напред при аборигенни котки от Кавказкия регион. Втората мутация (ангорски албино), създава най-популярната окраска на тези котки – бялата и така се оформя цялостният облик на породата. Постепенно дългокосместите ангорски котки се разпространяват из Мала Азия, Персия, Тибет и Индия по съществуващите стари търговски маршрути и по Пътя на коприната. През 9 век отново по търговски път от Византия чрез викингите ангорските котки попадат в Скандинавия - от тях произхожда съвременната норвежка горска котка.
Характер
Турската ангора е умна, подвижна и понякога с прибързани реакции котка. Котките от тази порода са много интелигентни и не се смущават от това да манипулират стопаните си, за да постигнат това, което искат. Запазена марка на турската ангора е рафинираната и атлетична грациозност. Като цяло турската ангора е порода, настроена много приятелски към семейството. Ангората наистина е малко дива, но лесно се приспособява и дори свиква да се разхожда на повод. Познавачите я смятат за много умно създание с претенции: да има около себе си специален човек - нежен и внимателен, който постоянно да се грижи за нея. Е, това може би е една мечта в нашето претоварено всекидневие.

Любопитно
Един от първите притежатели на такава екзотична котка е кардинал де Ришельо. През първата четвърт на 17 век в чудесните времена на романа „Тримата мускетари” ангорските котки стават популярни във френския кралски дом.
През 30-те години на 20 век турското правителство дава началото на национална програма за защитата и възстановяването на своята национална порода: турската ангора. В зоопарковете в Истанбул и Анкара се събират всички ангорски (или изглеждащи като тях) котки от страната. Започва внимателна и целенасочена програма по развъждането им. Днес Турция се счита за практически единственото място, където може да се купи истинска турска ангора.

Грациозни и темпераментни животни са. Проявяват характер, но винаги са мили и умеят да обичат, винаги изненадват с решенията си да се качат на гърба ти например. Все още хората мислят ,че всяко срещнато коте с малко по-дълга козина е ангорче- дори записват котетата във ветеринарните паспорти- Ангори, без да имат нищо общо с породата!!!!! Истински представители на тази порода могат да се видят много рядко, но все пак ценители на породата има ! Всяко коте има индивидуален характер, това е характерно за Ангорите. Дори в едно котило братята и сестрите са с индивидуални характери. Когато търсите коте, развъдчика може да ви предостави информация за темперамента на всяко едно коте. Така че помислете преди да решите какво търсите и се доверете на професионализма.
Относно историята искам да внеса уточнения ; кардинал Ришельо е един от известните хора притежавали ангора, но в никакъв случай първия ! Модерно е било да се подаряват ангорски котенца на жена в кралския двор- така че много по-известни кралици - най -известните кралски/ царски съпруги са имали Ангори, получени в знак на уважение към управляващия или съпругата. А в харемите всяка любима жена също е имала Ангора.