PetNet - свързва всички, които обичат домашните любимци



Психология и поведение на кучето


Най-добрият начин да развиеш възприемчивостта си към психологията на кучетата е да ги наблюдаваш от съвсем малки кутрета. Много рано наистина, дори още преди отбиването, те започват да демонстрират онези си черти на поведение, благодарение на които впоследствие ще станат единствените ви любимци или истински източник на проблеми. За да имат вашите взаимоотношения успех, стопанинът трябва да разбира кучето си и да мисли като него.
Поради предопределеността си да живее в глутница кучето се явява социално животно, а основната му потребност е йерархията (подчинението). Когато котилото стане на 4-5 седмици, лесно се определя кой от всичките е доминиращ, а също и начинът, по който той утвърждава господството си винаги започва пръв да се храни, пръв се включва в някаква игра, рискува да се отдели от групата и т. н.
От този момент кутрето събира своята глутница, състояща се от всички същества - човешки и животински, - живеещи с неговия господар. Ако то бъде преместено далеч от тази добре защитена среда, малкото кученце ще се настани там истински едва когато започне да свиква с новата си територия и когато определи мястото си в новата глутница, именно в този момент стопанинът става за него водач на глутницата.

Езикът на кучето. Докато расте, кучето развива цял репертоар от пози и сигнали. Увереното в себе си животно изразява надмощието си чрез добре дресирана изправена стойка, неагресивност, наострени уши и високо вдигната опашка. Ако пред него застане куче с по-слаба психика, последното ще покаже подчинението си, като подвие опашка, отпусне уши, даже ще извие главата си, за да не срещне погледа на по-силния. Чувствайки се напълно подчинено, то може да легне по гръб и да предостави корема си.
Повечето от сигналите на кучетата са лесно разбираеми за човека - когато весело върти опашка, ръмжи от страх и т. н. Но има други, които се тълкуват зле. Така например прозяването не изразява умора, а объркване: животното се прозява, защото усеща противоречието в командите на стопанина си, който претендира, че знае всичко за дресирането. Втренченият поглед е друг пример: куче, което реагира по този начин, в повечето случаи така съобщава за предстояща атака и често пъти хората предизвикват агресивност в желанието си да победят кучето с поглед.
Следвайки инстинкта си. Независимо от природата и настроението му, поведението на кучето се управлява от неговия инстинкт, а не от интелигентността му, както си я представят хората. При тях тя се базира на моментни възприятия. За тях е недостъпна концептуалната и логичната мисъл. Различията в постиженията между породите са отражение по-скоро на вродените способности, отколкото на психичните им възможности в истинския смисъл на думата. Например бордър колито е пастир, който няма равен на себе си. Това е роля, за която е бил подготвян от много поколения насам чрез селективен подбор. Няма причина, която да му забрани да се обучи да донася дивеча, както това прави ловджийското куче, но той никога няма да го прави със същото постоянство, както ритривърът, развъждан специално за тази цел. По природа кучето е хищник, чиито основни инстинкти са ловът, да бъде пазач и да се възпроизвежда. Благодарение на това, че е канализирал първите два и контролира третия инстинкт, човекът е успял да изгради толкова тесни и силни взаимоотношения със своите любимци и да ги направи свои верни другари.

Няма мнения или коментари.